Латинка Златна
- Магичен кръг

Vizualizează 1/10

Поезията на Христо Петрески е магия от образи. Характерното за нея е, че поетът пише за навиците на хората, пресъздава социалното страдание на обикновения човек, неговата душа: „Той бута количката и вика: симид, симид, симид ... прещастлив, че не носи гевреците на главата си…”; продавачът на гевреци едва изкачва количката нанагорнище, не защото са тежки гевреците, но са му натежали годините. И така всеки ден, от ден на ден”... „Тя всеки ден вареше по две яйца, по навик, за съпруга си – за работа. А той пак ще вземе само едното яйце, ще го държи постоянно в дясната ръка. Така се топлеше, докато газеше в снега”. В поезията на Христо Петрески се говори също за моралните и духовни ценности, които са загубили своето значение. „Какво е пък сега това: сексуална (р)еволюция в ранна детска възраст, във възход, в транс... Всички търсят любов, а нея я няма и за лек. И не се продава и в най-малките шишенца”... „Във Фейсбук натрапчиви жени и провалени мъже с празни въздишки, любовни съобщения и обаждания си отправят наизуст заучени банални изречения.”; творчеството му е наситено със самоирония и ирония: „Моето цвете е зелено, тъмно зелено, горчив и зелен пелин, неразцъфнало, вечнозелено. Да не бях аз това цвете зелено, отдавна щях да му взема мярката и отсъдя зелено”. „Двама не се познали, а може би (никога истински) и не са се запознавали. Не, единият вече беше прегърбен… гледаше напред, защото нямаше нищо назад. Вместо вестник, под мишницата си носеше главата... А другият, ето, тичаше като попарен петел, за да покаже (уж), че гледа право само в улицата”; има философия и мъдрост: „И кой знае кое е (абсо)лютно и кое (пък) е относително... (Ал) берт Айнщайн, измери ли пътя от (всеки)дневните стъпки до (не)преливащото туптене на сърцето?
Колко е и кой (не) го е извървял и защо?!”... „А пътят е начертан, но непредсказуем. Така че може да завърши преди дори да преброиш и да запишеш деветия ред, а за десетия и всички следващи вече да бъде (прекалено) късно...”
Христо Петрески е наблюдателен и бързо реагира на всяко предизвикателство, което го заобикаля. Понякога изказът му е директен и циничен. Поетът натрупва поредица от предмети – чиния, пейка, ключове, радио, яйце, врати, прозорци, костюм, кантар, прахосмукачка, коли, писалка, камък, копия, стрели, боздугани, дълги саби, звънци, камбани и др.
Поезията на Петрески е безпардонна и оригинална. Той е майстор на кратката форма. Краткостишията му са фини капки, които насищат душата:

ябълката се срамува,
предu да съблека кората ѝ ,
гола да я ям.

Неговата поезия трябва да бъде четена, защото е актуална – сега и за в бъдеще!

Рецензент: Латинка-Златна, Ловеч, България