Ваня Ангелова
- Под незримите сенки на Нукта

Прегледай съдържанието 1/10

Под „Незримите сенки на Нукта” пред нас оживяват образите на всемогъщи богове и на земни, и подземни владетели, на диви варвари и храбри гладиатори, на изкусителни жрици и на нежни весталки.
С дълбока почит и голяма ерудиция Ваня Ангелова пише за неща, останали в тъмните и загадъчни дебри на славни или позорни ери и столетия. И ги възкресява с огнения връх на своето остро и същевременно благородно перо.
Но най-важното, което усещам и което искам да подчертая, е това, че в почти всички свои стихотворения поетесата застава пред белия лист с открити очи и чиста съвест, с трепетна душа и влюбено сърце. И тържествува, и страда в прослава на живота, превърнат в олтар. Ще посоча само няколко примера.
Прекрасното стихотворение „Танцът на весталките” завършва така:

Танцуват весталките в сумрака стар
и вятър понася ги в шỳми.
Самият живот се превръща в олтар
или във молитва без думи.

А ето и началото на едно друго чудесно стихотворение – „Мистерии”:

Животът ти минава в сън –
лениви вечери през зимата...

Ще цитирам и последната строфа на стихотворението „Ахейска сеч”, в което звъни огромна болка за съдбата на България:

О, моята родина ли кърви,
и днес обречена от патриоти?
Към гибел ли, народе мой, вървиш,
не оценил цената на живота?

Мога да продължа с тези примери, където думата „живот” присъства в цялата книга с красива и пълнокръвна сила. Защото тъжна или радостна, влюбена или разлюбена, „неподвластна и неуправляема”, Ваня Ангелова вярва в живота и благославя неговата вечност...
В началото на този мой кратък предговор писах, че стихосбирката „Под незримите сенки на Нукта” е особена книга... Да! Тя е особена и поради това, че за много от стихотворенията поетесата е приложила подробни „Обяснителни бележки”. Струва ми се, че тези „Обяснителни бележки” са книга в книгата. Те се четат с огромен интерес. И се превръщат в красив накит към талантливите поетични изповеди на една съвременна българска поетеса, която живее и твори под баладичните небеса на старопрестолния Търновград. И раздава своя божи дар на живота, превърнат в олтар!
На добър час!...

10 ноември 2009г.
гр. София Матей Шопкин