Adnotare

В този свят ,в който няма нищо ново под слънцето,всичко е до болка прозрачно ,преживяно до втръсване ,дори и интимната любов :” Любовни алби.Трубадур./ И ход на ревността.В натюр.” Нищо по-различно :”За приказка нова не стигат пера...” Мимолетността е отредена за щастието.Върху везната на дарените ни земни дни натежават болката и страданието:”Но с монолози болката будува...” „Предълга е тази вечност от думи./ Вървим към нея ,но със скъсани струни.” И няма „ненаказано добро”... „Как тежко ,как грозно се гази в калта ?!” „А Съвестта татула под езика скрила ,ни зяпа както пиърсинг върху пъп.” Но най-голямото проклятие за всеки роден от жена е:” ...мой Враг ,мой Страх,моя зараза...” Той е „другарчето до сетния грях”,което държи в плен недоизказаното и :” ...затлачи се гърлото и паметта /с низ от многоточия/ от всеядна сивота.” Макар,че :”Висок волтаж на интелект /са думите събрани в стек...” „Аз съм малката буква/ на своето Време/понесла на гръб /и болка,и стреме...” Ала преди всичко:” Човекът в теб съм що дълго мълча.”