Светла Павлова - Фейт
- Преглътнати многоточия

Прегледай съдържанието 1/10

В този свят, в който няма нищо ново под слънцето, всичко е до болка прозрачно, преживяно до втръсване, дори и интимната любов : ”Любовни алби.Трубадур./ И ход на ревността. В натюр.” Нищо по-различно : ”За приказка нова не стигат пера...”
Мимолетността е отредена за щастието. Върху везната на дарените ни земни дни натежават болката и страданието: ”Но с монолози болката будува...”
„Предълга е тази вечност от думи./ Вървим към нея ,но със скъсани струни.”
И няма „ненаказано добро”... „Как тежко ,как грозно се гази в калта ?!” „А Съвестта татула под езика скрила, ни зяпа както пиърсинг върху пъп.”
Но най-голямото проклятие за всеки роден от жена е: ” ...мой Враг, мой Страх, моя зараза...”
Той е „другарчето до сетния грях”, което държи в плен недоизказаното и : ” ...затлачи се гърлото и паметта /с низ от многоточия/ от всеядна сивота.”
Макар,че : ”Висок волтаж на интелект /са думите събрани в стек...”
„Аз съм малката буква/ на своето Време/понесла на гръб /и болка,и стреме...”
Ала преди всичко: ” Човекът в теб съм що дълго мълча.”

Анотация

Инфо

Жанрове: Поезия
Страници: 94
Формат: A5
Вид книга (подвързия): Твърда подвързия
Хартия: Стандартна (80 гр.)
Цветност: Черно/бели

Език: Български
Година на издаване: 2015
Редактор: Светла Павлова
Дизайнер на корицата: Драгомир Павлов
Оформил: Светла Павлова

Доставка на: 20.03 или 24.03

За автора