-
Самооценка и психологичен тип в юношеска възраст
Vizualizează1/10
Теоретичната основа на предлаганото изследване представлява опит за изясняване на самооценката като теоретичен конструкт за възрастта 15-18 години. През този възрастов период процесите на себевъзприемане и себеоценяване се развиват най-интензивно. В психологичната литература съществуват и емпирични данни, които разглеждат личностните предпочитания на юношите, оказващи влияние върху тяхната самооценка. Върху тази теоретична рамка, емпиричното изследване се опитва да определи взаимовръзката между самооценката (Скала за измерване на общата самооценка на Морис Розенберг) и психологичния тип (Типологичен индикатор на Майерс и Бригс - MBTI). Извадката обхваща 573 ученици от 5 различни етнически групи в България – българи, турци, евреи, арменци и роми. Резултатите от изследването показаха, че по-високите стойности на самооценката на юношите се свързват с функцията Интуиция (N) и нагласата Възприятие (P), а по-ниските с функцията Усещане (S) и нагласата Разсъждение (J). Също така, всяка от изследваните етнически групи се характеризира с различно типологично представителство и предпочитания. Българите и евреите изразяват по-силно предпочитание към функцията Интуиция (N), двойките личностни предпочитания NT (Интуиция-Мислене), EP (Екстраверсия-Възприятие), NF (Интуиция-Чувстване), NP (Интуиция-Възприятие), EN (Екстраверсия-Интуиция), и типът екстравертна Интуиция с интровертно Чувстване (ENFP). Установява се по-силно предпочитание към функцията Усещане (S) и съчетанието SJ (Усещане-Разсъждение) при юношите от турския, ромския и арменския етнос. От своя страна, юношите от турския и ромския етнос изразяват по-силно предпочитание към нагласата Разсъждение (J). Резултатите от предлаганото изследване са в унисон с типологичната теория и други психологични изследвания.Теоретичната основа на предлаганото изследване представлява опит за изясняване на самооценката като теоретичен конструкт за възрастта 15-18 години. През този възрастов период процесите на себевъзприемане и себеоценяване се развиват най-интензивно. В психологичната литература съществуват и емпирични данни, които разглеждат личностните предпочитания на юношите, оказващи влияние върху тяхната самооценка. Върху тази теоретична рамка, емпиричното изследване се опитва да определи взаимовръзката между самооценката (Скала за измерване на общата самооценка на Морис Розенберг) и психологичния тип (Типологичен индикатор на Майерс и Бригс - MBTI). Извадката обхваща 573 ученици от 5 различни етнически групи в България – българи, турци, евреи, арменци и роми. Резултатите от изследването показаха, че по-високите стойности на самооценката на юношите се свързват с функцията Интуиция (N) и нагласата Възприятие (P), а по-ниските с функцията Усещане (S) и нагласата Разсъждение (J). Също така, всяка от изс...
Adnotare
Теоретичната основа на предлаганото изследване представлява опит за изясняване на самооценката като теоретичен конструкт за възрастта 15-18 години. През този възрастов период процесите на себевъзприемане и себеоценяване се развиват най-интензивно. В психологичната литература съществуват и емпирични данни, които разглеждат личностните предпочитания на юношите, оказващи влияние върху тяхната самооценка. Върху тази теоретична рамка, емпиричното изследване се опитва да определи взаимовръзката между самооценката (Скала за измерване на общата самооценка на Морис Розенберг) и психологичния тип (Типологичен индикатор на Майерс и Бригс - MBTI). Извадката обхваща 573 ученици от 5 различни етнически групи в България – българи, турци, евреи, арменци и роми. Резултатите от изследването показаха, че по-високите стойности на самооценката на юношите се свързват с функцията Интуиция (N) и нагласата Възприятие (P), а по-ниските с функцията Усещане (S) и нагласата Разсъждение (J). Също така, всяка от изс...