Казвам се Йорданка Рачева. Родена съм в отдавна забравената 1954 година в град Габрово. Започнах да пиша от рано, но наистина беше рано, защото времето беше...?! Ще го кажа така: Живеехме във време, когато вървяхме в една указана "от горе посока", "говорехме чужди" слова, живеехме в "картина" нарисувана от друг. И всичко написано от мен остана да събира прах в някой шкаф.
През 1993 година попаднах на хора от Дружеството на писателите в Габрово и благодарение на тях аз сякаш намерих себе си, повярвах си и продължих да пиша. Доста свои разкази изпратих във вестници като "Феномен", "Лична драма" и други. Всички бяха публикувани и дори получаваха награди. Това ме радваше разбира се, но бях трогната до сълзи, когато Божана Апостолова се свърза с мен след прочита на "Декада удавена в кръв" и най-ласкаво се изказа за книгата!
Продължих с писането, но започнах с опити и в рисуването. И книгите и картините си подписвам с псевдонима Дани Фогел!
Казвам се Йорданка Рачева. Родена съм в отдавна забравената 1954 година в град Габрово. Започнах да пиша от рано, но наистина беше рано, защото времето беше...?! Ще го кажа така: Живеехме във време, когато вървяхме в една указана "от горе посока", "говорехме чужди" слова, живеехме в "картина" нарисувана от друг. И всичко написано от мен остана да събира прах в някой шкаф.
През 1993 година попаднах на хора от Дружеството на писателите в Габрово и благодарение на тях аз сякаш намерих себе си, повярвах си и продължих да пиша. Доста свои разкази изпратих във вестниц...
Biography
Казвам се Йорданка Рачева. Родена съм в отдавна забравената 1954 година в град Габрово. Започнах да пиша от рано, но наистина беше рано, защото времето беше...?! Ще го кажа така: Живеехме във време, когато вървяхме в една указана "от горе посока", "говорехме чужди" слова, живеехме в "картина" нарисувана от друг. И всичко написано от мен остана да събира прах в някой шкаф.
През 1993 година попаднах на хора от Дружеството на писателите в Габрово и благодарение на тях аз сякаш намерих себе си, повярвах си и продължих да пиша. Доста свои разкази изпратих във вестници като "Феномен", "Лична драма" и други. Всички бяха публикувани и дори получаваха награди. Това ме радваше разбира се, но бях трогната до сълзи, когато Божана Апостолова се свърза с мен след прочита на "Декада удавена в кръв" и най-ласкаво се изказа за книгата!
Продължих с писането, но започнах с опити и в рисуването. И книгите и картините си подписвам с псевдонима Дани Фогел!
