izdavam logo
Look insideЧастици хематит

Частици хематит

Annotation

ДУМИ ЗА ПОЕТА БОРЧЕ ПАНОВ Когато през м. декември 2016 година излезе от печат двуезичната поетична книга „Частици хематит”, чието заглавие носи от стихотворението „Хляб от желязо”, получих писмо от македонския поет Борче Панов със следното съдържание: „Благодаря ти, че поезията ми спечели доверието ти за един такъв величествен акт – тя да бъде преведена на красивия български език!” Хематитът е минерал, съдържащ железен оксид, със сив металически цвят. През средновековието този камък е бил известен като „Камък на кръвта”. Древните египтяни са го използвали, за да заздравят кръвта и повишат създаването на кръвни клетки, а според индианската легенда бойните рисунки по лицето от хематит, ще направят война непобедим в битката. Стихотворението „Хляб от желязо” ме впечатли силно. Веднага започнах да мисля, как от желязото ще стане хляб, какво е вложил авторът, какво е искал да покаже. Вследствие на работата с чука, дядо му е създавал нещо здраво и устойчиво, а така също е изкарвал и хляба. Авторът е показал спомена от тези ръце, които са чукали желязото, за да отгледа сина си, а така също, чрез това студено и топло желязо, е проявил неговата грижа и обич да му изкарва хляба. Показал е същността на живота – борбата за хляб! Дал е и Дух на този човек! Много тънко, мъдро и философско авторът е сравнил хляба с желязото. Това сравнение те кара да се замислиш, да стигнеш до самото производство на хляба. Този хляб от желязо е изстрадан – когато дядо му е работил с желязото, огънят е парил ръцете му. После ме заинтригува сравнението, „че хляба от желязото ще тежи повече и от неговата смърт.” Дядо му е знаел, че смъртта идва и отнася всичко, но това, което той е работил с чука, ще остане. Той е знаел също, че хляба, който е изкарвал с този труд, е по-силен от смъртта, защото това ще продължи в спомените на неговия син. Впечатли ме и бащата на лирическия герой. Той е бил миньор. „Дрехите му миришеха на руда и светеха от гъстите частици хематит, когато се връщаше от трета смяна”, а „от дланите му блестяха искрите на дядо сред кристалите”. Въпреки че в къщи се е прибирал уморен от изключително тежката физическа работа, той е носил на сина си искрите на своя баща. – Дръж искрите, сине! – ми казваше Така и днес аз, с искрите в двете мои длани, постоянно претеглям точното тегло на думите в топлината на моя железен хляб. Душата на човека е богата, когато зависи от светлината в семейството, а това е приемствеността на поколенията – бащата на лирическия герой взема мъдростта от своя баща и я предава на сина си. Това също ме заинтригува, тъй като тези ценности вече почти не съществуват. Борче Панов по много интересен начин е направил стихотворението. Кара те да се замислиш, да го разнищиш, да почувстваш силата му. Авторът е вникнал много дълбоко, както в същността на човешките взаимоотношения, така и в същността на трудностите на живота. Поезията на Борче Панов е многопластова и многообразна. С поглед назад във времето и същевременно утвърждаване на това, което е мило и свято, той е създал мъдрости, които са основа на живота. Авторът е пазител на народните традиции и на старите мъдрости. За да стигне до тези неща, го е научил животът – от обикновеното той прави събития, създава поезия. Португалският писател, драматург и журналист Жозе Сарамагу за професията преводач на художествена литература казва: „Авторът със своя език създава националната литература. Световната литература обаче е дело на преводачите”. В поезията на Борче Панов има библейска символика, житейски мъдрости и истини, хуманизъм, психологична философия и богато езикова култура. Моето скромно мнение е, че тя трябва да бъде преведена на всички езици, за да стигне до повече читатели. Рецензент: Латинка-Златна, Ловеч, България

Info

Genre
Pages
98
Binding:
Hard binding
Body of the book - Color
Black and white
Format
A5

Buy

x Items