Annotation

Аз съм Ради и съм се появил на този свят преди седемдесет и една година. През целия си живот съм се занимавал с неспецифични дейности, включително и литературата. Имам безброй професии и хобита; също така съм женен веднъж, защото жена ми си отиде от този свят /дано да е в по-добър/, та в момента изчаквам призовка от Свети Петър. Литературата беше между другото, докато не се превърна в нещо важно за мен. Или поне така си мисля. Пиша текстове много отдавна – проза и поезия, но трябва други да се произнесат доколко това е вярно. Издал съм и две книги – хумористични разкази „Галерия от гротески” и поезия – „Пеещи безумства”, освен това разполагам с наличност от текстове за още десетина книги – разкази, новели, повести, романи и малко поезия, които изчакват по-добри времена за литературата, доколкото същата не е изместена тотално от повсеместна чалга, поради съществуващата тенденция. Повечето неща са вече публикувани в литературни сайтове и отзивите за тях са сравнително приемливи, дори доста. Настоящият текст се състои от разкази, които не са хумор, а тъкмо обратно, доколкото е възможна подобна характеристика. Старал съм се да избягам от практиката у нас да се ползват теми от селско-битов характер и то в минало време, като че в тази България /дано не стане Чалгария/, живеят само селскостопански труженици, а хората от градски тип някакси са се изпарили. Казвам това, тъй като случайно съм се родил на село – едно малко Пловдивско, което вече не съществува на картата. Някога се казваше Болярино и се обитаваше не само от мургавите братя. Понастоящем живея и пиша в Пловдив, каквато е съдбата на повечето селяни от градски тип, със забележката, че не всички пишат, но повечето гледат Биг Брадърс и слушат Азис. Та смятам с това да приключа, защото не обичам да пиша за себе си.