Галина Данкова
-
Поглед назад
Look inside
Напред поглеждам…
Напред поглеждам,
зове ме съдбата „Продължи“.
Шепне ми като човек и със жестове,
ме приканва по пътеката да продължа…
към теб.
Дали наблизо или надалеч,
тя ме кара да бързам.
Или просто иска да ми подари билет,
към щастие сигурно със теб
във друго време… макар.
Но реалността пак е същата,
само, че е вечен денят.
Няма нощ и няма безсъние…
Има само зов, надежда и сбъдната мечта -
да пребъде във нашите сърца ЛЮБОВТА.
Напред поглеждам…
Напред поглеждам,
зове ме съдбата „Продължи“.
Шепне ми като човек и със жестове,
ме приканва по пътеката да продължа…
към теб.
Дали наблизо или надалеч,
тя ме кара да бързам.
Или просто иска да ми подари билет,
към щастие сигурно със теб
във друго време… макар.
Но реалността пак е същата,
само, че е вечен денят.
Няма нощ и няма безсъние…
Има само зов, надежда и сбъдната мечта -
да пребъде във нашите сърца ЛЮБОВТА.
...
Напред поглеждам,
зове ме съдбата „Продължи“.
Шепне ми като човек и със жестове,
ме приканва по пътеката да продължа…
към теб.
Дали наблизо или надалеч,
тя ме кара да бързам.
Или просто иска да ми подари билет,
към щастие сигурно със теб
във друго време… макар.
Но реалността пак е същата,
само, че е вечен денят.
Няма нощ и няма безсъние…
Има само зов, надежда и сбъдната мечта -
да пребъде във нашите сърца ЛЮБОВТА.
Напред поглеждам,
зове ме съдбата „Продължи“.
Шепне ми като човек и със жестове,
ме приканва по пътеката да продължа…
към теб.
Дали наблизо или надалеч,
тя ме кара да бързам.
Или просто иска да ми подари билет,
към щастие сигурно със теб
във друго време… макар.
Но реалността пак е същата,
само, че е вечен денят.
Няма нощ и няма безсъние…
Има само зов, надежда и сбъдната мечта -
да пребъде във нашите сърца ЛЮБОВТА.
Напред поглеждам…
Напред поглеждам,
зове ме съдбата „Продължи“.
Шепне ми като човек и със жестове,
ме приканва по пътеката да продължа…
към теб.
Дали наблизо или надалеч,
тя ме кара да бързам.
Или просто иска да ми подари билет,
към щастие сигурно със теб
във друго време… макар.
Но реалността пак е същата,
само, че е вечен денят.
Няма нощ и няма безсъние…
Има само зов, надежда и сбъдната мечта -
да пребъде във нашите сърца ЛЮБОВТА.
...
Annotation
Напред поглеждам…Напред поглеждам,
зове ме съдбата „Продължи“.
Шепне ми като човек и със жестове,
ме приканва по пътеката да продължа…
към теб.
Дали наблизо или надалеч,
тя ме кара да бързам.
Или просто иска да ми подари билет,
към щастие сигурно със теб
във друго време… макар.
Но реалността пак е същата,
само, че е вечен денят.
Няма нощ и няма безсъние…
Има само зов, надежда и сбъдната мечта -
да пребъде във нашите сърца ЛЮБОВТА.