Антоний Танков
- Криминално село

Look inside

У това книжле реших да сберем разказе за пишман престъпници, за тия, къде връшат щуротие от буйност, заради спорта, а също и за дребните селски тарикате и злоупотребяващите с положението си за лични облаги. За класовите бандите нема да ви разправям, що некои такива разказваче вече изадоа патрона. Основната емоция, която този сборник апокрифни разкази иска да предаде е гняв. Това е моят шамар, заради съсипаното ми от помияри минало, настояще и бъдеще. Млого ора са ма питале: „Абе къ ти ги ражда главъта тия шашкъние, дека пишеш?“. Я ше инги каам. Пръво трева да набереш яко. Преди да седнеш пред лапа-топа да пишеш трева да не мислиш за нищо, да изпразниш съзнанието си все едно се изхождаш, кога та набушва яко, да ти олекне на душицата. Къ викаше у селу един: „Смеиш са, ама душа знаи кво ти е на сръцето!“. Та, така и я праим. Смеам са, та са заласвам, а душата ми плаче.