Annotation

Некъде на запад от рио Ескус и источно от рио Тимахус, северно от Хемус и южно от Великата река Истрос Данубиус е закючена чудната територеа на Северозапада, обитавана некога от дивите племена на Трибалите. Покрита с гори и кръстосана от разбити пътища осеяни с дупки, призрачни села населени със странни индивиде, чешми от които блика чиста рикия и спиращи дъха звуци идващи откъде пустоща са родиле най-често използваната дума тук- ПУСТИНЯК. Пустинякът тава а сичко, къде те заобикая- селото, рухналото стопанство, пъта до таа идилия, щръбият къде са а насисал у кръчмата куту теле, бабаитът с манарата, къде с еднаква лекота сече дръва и цепи глави. Пустиняк е и твойо комшия, къде е донел малко парици от чужбина и сиа купил турбо бегачка на старо. Тук у таа територеа са се случиле и са случват чудни събитеа, и докъде доле у градо са вегетира, тука са кове истореата. Нека са запознаеме с образете, с нийните мечти, светоглед и историе написани на автентичен диалект, трудно разбираем извън Северозапада! Стига сме чели само за историите на паметните! Тия сеири заслужават да бъдат разказани, що иначе ше потънат у забрава и тогава напразно са се лели виното и ракията по тия земи. Напразно е отишла и енергията на толко али и пустиняци ако подвизите им не бъдат запомнени. Езикът използван у книгата е автентичен и вулгарен. Нещата са наричат без заобикалки и без лицемерие, бъш кво си е било у реалността.