Annotation

Мъничко юначе иска да заплаче. Само че обаче все криви мустаче и не му се плаче. Как да се изправи в гъстите морави, без да се забави с две краченца здрави? Слънцето занича. Иска да потича радостно с детето някъде в полето. Смее се и ето! Вече е момче то! Втурва се да бяга, както му приляга. Как да го достигне? Щом се в миг въздигне с птичките в небето, жарва му вратлето. В бащините двори мама му говори: – Славното юначе никога не плаче! Имаш си калпаче, в джобчето – петаче… Не криви мустаче, щом не ти се плаче! Вятърко му смигна. Малкият се вдигна, него да догони в цъфналите клони. Ах, какво юначе! Никога не плаче! Весело се смее, както то умее!